DS Smith Brand Logo: Rapak
bib_eco-friendly_h2.jpg

Проучване за оценка на жизнения цикъл

Подразделението „Пластмаси“ на DS Smith проведе независимо научноизследователско проучване за измерване на цялостните екологични характеристики на опаковките тип „торба в кутия“ в сравнение с алтернативни опаковки за течни продукти.

Оценка на жизнения цикъл на опаковките тип „троба в кутия“

Какво представлява оценката на жизнения цикъл?

  • Жизнен цикъл на продукта
  • Оценка на въздействието
  • Резултати от проучването

Какво представлява оценката на жизнения цикъл?

Оценката на жизнения цикъл (ОЖЦ) е метод, използван за количествено измерване на въздействието на продуктите върху околната среда през целия им жизнен цикъл. Разглеждат се различните елементи на жизнения цикъл – от добива на суровините, производството, транспортирането и употребата до преработването на отпадъците или изхвърлянето.

За всеки етап се прави опис на потреблението на енергия и материали, както и на емисиите, изхвърляни в околната среда. Най-добре познатата емисия е въглеродният отпечатък на даден продукт или процес.

ОЖЦ е обективен процес за оценяване на екологичните последици, свързани с даден продукт, процес или дейност. Оценката се извършва чрез определяне на използваната енергия и материали, както и на изхвърлените отпадъци в околната среда. Тя позволява да се анализират и реализират възможности за подобряване на екологичните характеристики. (SETAC, 1990 г.)

Жизнен цикъл на продукта

ОЖЦ на Rapak бе извършена от независимия консултантски екип на Pira International. Тя включва сравнение на опаковките тип „торба в кутия“ с най-популярните алтернативни опаковки в девет продуктови категории. За всеки отделен случай, различните видове опаковки бяха адаптирани и съобразени с общ опаковъчен размер и тяхното въздействие върху околната среда беше измерено в десет специфични категории.

Установи се, че опаковките тип „торба в кутия“ са конкурентоспособни в екологичен аспект и в много случаи превъзхождат алтернативните опаковки.

Оценка на въздействието

ОЖЦ обхвана 30 различни опаковъчни материала в десет пазарни сектора. При оценката на въздействието бе използван методът на CML за измерване на системите тип „торба в кутия“ в сравнение с техните алтернативи. Категориите бяха следните:

  • Изчерпване на абиотичните ресурси
  • Подкисляване
  • Еутрофикация
  • Потенциал за глобално затопляне
  • Разрушаване на озоновия слой
  • Токсичност за човека
  • Сладководна екотоксичност
  • Соленоводна екотоксичност
  • Сухоземна екотоксичност
  • Фотохимично окисляване

Потенциал за глобално затопляне

Потенциалът за глобално затопляне (ПГЗ) или въглеродният отпечатък измерва обема на дадена маса парников газ (например въглероден двуокис, метан, азотен оксид), за който е установено, че допринася за глобалното затопляне.

Как се измерва? ПГЗ се измерва в еквиваленти на въглеродния двуокис (CO2 еквиваленти). Той е международно приет екологичен показател, който се използва като средство за измерване на глобалното въздействие върху околната среда.

Ако не се предприемат действия за намаляване на въглеродните емисии в глобален мащаб, средните температури вероятно ще се повишат с повече от два градуса по Целзий. Тази промяна ще доведе до увеличаване на екстремните метеорологични условия, като например тропически бури, периоди на суша, екстремни горещини и силни валежи. Стабилизирането изисква емисиите да се намалят най-малко с 25% спрямо сегашните нива до 2050 г.

Като отговорен производител на опаковки, ние трябва да сме наясно с това и да намалим въздействието на нашите продукти върху околната среда. В тази връзка, ние предприехме задълбочено проучване за измерване на емисиите на въглероден двуокис на цялата ни гама продукти тип „торба в кутия“.

Емисиите на въглероден двуокис на опаковките тип „торба в кутия“ = до осем пъти по-ниски в сравнение с емисиите на алтернативните опаковки.

Основни резултати от проучването

Проучването за оценка на жизнения цикъл сравни 13 системи за опаковки тип „торба в кутия“ и 17 алтернативни продукта в девет пазарни категории.

Вино

При оценката на въздействието на опаковките за вино бяха разгледани седем различни опаковъчни алтернативи.

  • 2 ламинирани опаковки с метализирано покритие, тип „торба в кутия“ от 1,5 литра
  • 2 опаковки тип „торба в кутия“ на основата на етилен/винил алкохол (EVOH) от 1,5 литра
  • Ламинирана опаковка с метализирано покритие, тип „торба в кутия“ от 3 литра
  • 4 стъклени бутилки от 0,75 литра
  • 3 картонени опаковки за течности от 1 литър
  • 2 торби от алуминиево фолио от 1,5 литра
  • Торба от алуминиево фолио от 3 литра
  • Резултати

Ефективността на ресурсите беше определящ фактор при сравнението на опаковките за вино. Стъклените бутилки показаха изключително лоши резултати, поради теглото си – те бяха най-лоши в осем от десет категории, включително подкисляване и глобално затопляне.

Картонената опаковка за течности показа най-лоши резултати по отношение на разрушаване на озоновия слой, но беше най-добрата опция в пет от десет категории за въздействие.

Транспортирането беше важен фактор, като опциите на опаковки тип „торба в кутия“ показаха превъзходство спрямо алтернативите при кратки дистанции за разпространение.

Като цяло, опаковките тип „торба в кутия“ показаха по-добри резултати от останалите опаковки и се конкурираха с картонените опаковки за течности. По-големите опаковки тип „торба в кутия“ регистрираха още по-големи предимства на литър съдържание.

Пост-микс

При оценката на въздействието на пост-микс контейнерите (опаковките) бяха разгледани четири различни опаковъчни алтернативи, адаптирани и съобразени с функционална единица от 10 литра.

  • 1 асептична опаковка тип „торба в кутия“ от 10 литра
  • 1 пластмасов контейнер от 30 литра
  • 1 пластмасов бидон от 220 литра
  • 1 стоманен контейнер от 10 литра

Резултати

30-литровият пластмасов контейнер показа най-голямо въздействие върху околната среда сред четирите вида разглеждани опаковки, поради теглото си на литър и производството на полиетилен с висока плътност (HDPE).

22-литровият пластмасов бидон показа най-лошо цялостно въздействие, когато бе взет под внимание процесът на почистване.

Опцията „торба в кутия“ показа по-добри резултати в категорията за еднократно използване и показа конкурентоспособност при опциите за многократна употреба.

Сок

При оценката на въздействието на контейнерите (опаковките) за сок бяха разгледани четири различни опаковъчни алтернативи, адаптирани и съобразени с функционална единица от 10 литра.

  • 1 асептична опаковка тип „торба в кутия“ от 10 литра
  • 1 intasept опаковка тип „торба в кутия“ от 10 литра
  • 10 пластмасови (PET) бутилки от 1 литър
  • 10 картонени опаковки за течности от 1 литър

Резултати

Пластмасовата (PET) бутилка от 1 литър се оказа опаковката с най-лоши показатели от разглежданите четири опаковки, поради теглото си на литър и цялостното въздействие на процеса на производство на бутилки върху околната среда.

Картонената опаковка за течности показа най-лоши резултати по отношение на ПГЗ, поради използването на възобновяеми ресурси и използването на биогенни субстанции (в този случай дърво), които я превръщат в поглътител на въглероден двуокис, абсорбирайки го от атмосферата.

Опциите „торба в кутия“ показаха конкурентоспособност, поради по-ниското си тегло на литър и използването на картон като част от структурния аспект на опаковката.

Хранителни масла

При оценката на въздействието на контейнерите (опаковките) за хранителни масла бяха разгледани пет различни опаковъчни алтернативи, адаптирани и съобразени с функционална единица от 10 литра.

  • 1 опаковка от полиетилен със средна плътност (MDPE) тип „торба в кутия“ от 10 литра
  • 1 кофа от 10 литра
  • 1 пластмасов контейнер от 10 литра
  • 1 стоманен контейнер от 10 литра, използван 100 пъти

Резултати

10-литровата кофа се оказа опаковката с най-лоши показатели от разглежданите четири алтернативи, поради теглото си на литър и цялостното въздействие на процеса на инжекционно формоване върху околната среда.

Елементът транспортиране на стоманения контейнер се оказа показателят с най-голям принос. Но, въпреки това, той изисква само 14 цикъла преди да покаже по-добри резултати от кофата.

Опцията „торба в кутия“ показа по-добри резултати, поради по-ниското си тегло на литър и използването на картон като част от структурния аспект на опаковката.

Млечни продукти

При оценката на въздействието на контейнерите (опаковките) за млечни продукти бяха разгледани три различни опаковъчни алтернативи, адаптирани и съобразени с функционална единица от 10 литра.

  • 1 полиетиленова (PE) опаковка тип „торба в кутия“ от 10 литра
  • 1 пластмасов контейнер от 10 литра
  • 1 пластмасов контейнер от 4 литра

Резултати

Четирилитровият пластмасов контейнер се оказа опаковката с най-лоши показатели от разглежданите три алтернативи, поради теглото си на литър и цялостното въздействие на процеса на инжекционно формоване върху околната среда.

Опцията „торба в кутия“ показа по-добри резултати, поради по-ниското си тегло на литър и използването на рециклируем картон като част от структурния аспект на опаковката.

Химични продукти

При оценката на въздействието на контейнерите (опаковките) за химични продукти бяха разгледани пет различни опаковъчни алтернативи, адаптирани и съобразени с функционална единица от 10 литра.

  • Ламинирана опаковка с метализирано покритие, тип „торба в кутия“ от 10 литра
  • ½ пластмасов контейнер от 20 литра
  • 1 кубичен контейнер от 10 литра
  • 1 пластмасов контейнер от 10 литра
  • 1 стоманен контейнер от 10 литра, използван 100 пъти
  • Резултати

Стоманеният контейнер показа най-добри резултати по отношение на глобалното затопляне, поради възможността за многократна употреба, но той трябва да се използва минимум 82 пъти, за да превъзхожда опаковката тип „торба в кутия“.

10-литровият пластмасов контейнер показа по-добри резултати в сравнение с 20-литровия, поради по-ефективното използване на полиетилен с висока плътност (HDPE), както по отношение на тегло на литър, така и по отношение на потреблението на енергия по време на производство.

Опцията „торба в кутия“ показа по-добри резултати от кубичния контейнер, поради по-малкото използване на суровини и по-слабото въздействие върху околната среда по време на изхвърляне.